Поради известно стечение на обстоятелствата се озовах малко след средата на юни в хотел Роботика на брега на язовир Доспат. Тъй де обстоятелствата бяха тим билдинг на нашият екип. Около десетина човека потеглихме още в петък вечерта и около 9 може би бяхме на линия.
Сега няма да тръгна да ви описвам как протече самото събитие, дет се вика това си е фирмена тайна. По-скоро ще опитам да предам усещането, което те обзема на брега на този голям язовир насред Родопите…

Ще започна с клишето, че който не е бил в Родопите не знае какво е усещането там, какво означава да се събудиш всред тишината, въобще да знае, че си на място отдалечено на десетки километри от цивилизацията или на нещо приемливо, което обозначаваме с тази дума…Времето там сякаш е жените ходят със забрадки скриващи косите им, доколкото разбрах около 90% от хората там изповядват ислям. Има много хора около самият язовир, които са отседнали на палатки…по самите палатки можеш да познаеш, че не са кой знае колко заможни. Имам предвид, че мъкнат онези стари конструкции, които освен, че се сглобяват трудно, то сигурно и тежат около двадесет килограма. Въпреки това е много радващо да видиш, че хората продължават да намират достатъчно време и най-вече финанси, за да се радват на подобни кътчета.

За щастие или нещастие на рибарите в нашата група, бяхме уцелили време, когато наистина температурите бяха непоносими…поне те с това се оправдаха, че нищо не са хванали, за щастие на останалите сянката в планината си е блажена, да не говорим за бриза веещ откъм язовира, просто се спи страхотно на такова място на тревата…Въобще всеки път, когато отида на подобно място се чудя какво продължавам да правя в София, там се чувстваш толкова по-жив, по-цялостен по-зареден, ама нали ние си знаем, рано или късно всяка сутрин ще се будя и като изляза на верандата ще гледам ширналата се пред мен планина. Така че няма място за притеснения, просто си мисля, че е хубаво човек при всяка възможност да излиза извън града и да се опитва да се отдаде на природата.

[Show as slideshow]