Ходихме малко с Патенцето напред-назад, даже малко се позагубихе из планината…После може да разкажа по-подробно…сега само малко снимки в галерии и тук:)
Поради известно стечение на обстоятелствата се озовах малко след средата на юни в хотел Роботика на брега на язовир Доспат. Тъй де обстоятелствата бяха тим билдинг на нашият екип. Около десетина човека потеглихме още в петък вечерта и около 9 може би бяхме на линия.
Сега няма да тръгна да ви описвам как протече самото събитие, дет се вика това си е фирмена тайна. По-скоро ще опитам да предам усещането, което те обзема на брега на този голям язовир насред Родопите…
След като пролетта беше дошла с пълна сила и не успях да изляза извън София по Великденските празници, когато имахме четири дни почивка, бях абсолютно целеустремен да се изнеса от града по време на празниците около 24 Май. Въпреки непрестанните дъждове и прогнозите, които предричаха бури особено в планините, започнах да си планирам прехода, като целта ми беше да сляза от влака и без много губене да се озова в планината, като в края на прехода да се окажа на място, откъдето мога да хвана някакъв транспорт за София. След известно умуване с един приятел преценихме, че преходът Сопот – хижа Добрила – хижа Левски – хижа Рай – Калофер, би бил най-удобен за това, което исках да направя, а именно да не се подмотвам много и да прекарам 3-4 дни в планината.
